Снимка: Summits of my life/Facebook
Според вас, кой ще победи? ;)
Жералдин Фаснахт е невероятна – убедихме се и лично по време на планинарския филмов фестивал в Банско през 2013 г., където беше специален гост. Личи й, че пълната й отдаденост на планината и животът в хармония с нея, й се отразява добре. Невероятно лъчезарна и харизматична личност, Жералдин има зад гърба си 11 победи в най-авторитетните състезания по фрийрайд, плюс експедиции до някои от най-екстремните части на Земята за бейс скокове и уингсют летене. Помолихме я да ни отговори на няколко въпроса, за да разберем какво е онова, която я дърпа непрекъснато в планината и какво й дава екстремният начин на живот.
Ти си екстремен скиор и сноубордист, скачаш с бейс и скайдайв, летиш с уингсют и парапланер, катериш скално и ледено… Направо, супер жена. Има ли нещо, което не можеш да правиш?
Преди всичко аз съм жена, която е влюбена в планината. Останалото е просто начинът, по който ми харесва да се случват нещата там.
Първата ми страст е сноубордът, това беше причината, поради която исках да открия планината. Да караш по пудра и да чертаеш собствената си линия по склоновете бе онова, в което се влюбих. Втората ми страст са бейс скоковете и летенето с уингсют. Исках да намеря спорт за през лятото, който да е толкова напрегнат, колкото фрийрайд сноуборда. Да изкатериш върха на една красива планина и да чертаеш линии, но този път в небето.
Откъде идва тази страст към екстремната страна на живота?
Започнах да карам ски, когато бях на две години. Винаги съм си играела навън, още от съвсем малка и за мен природата е мястото, където се чувствам добре, където съм свързана. Това е моят начин да изразя себе си и да се чувствам щастлива. Просто правя онова, за което съм създадена. Нещо екстремно за мен би било по-скоро да карам кола в центъра на Париж…
Какво ти дават всички тези спортове?
Научавам много всеки ден – за себе си и за природата, с която си играя. Наистина трябва да знам къде ми е границата, технически и психически.
Била си на някои от най-екстремните и непопулярни места – като Даари (Мали), остров Бафин (Канада) и Земя Кралица Мод (Антарктида). Къде свършва търсенето на непознатото и никога правено преди – и свършва ли изобщо?
Знам само, че започва, когато се влюбя в някоя планина. В Даари това беше Ръката на Фатима, в Бафин – Белуга, в Земя Кралица Мод – Холтана. Все още имам много мечти за осъществяване.
Имала си своите близки до смъртта преживявания и си загубила съпруга си при спийдфлайинг инцидент. Но това не те е спряло. Какво има в екстремните спортове, което е по-силно от най-големият човешки страх, страхът от смъртта?
Хората не спират да карат коли заради катастрофите. Със сигурност след смъртта на съпруга ми исках да зарежа всичко и да спра да живея. Но тогава разбрах, че без природата ще загубя всяка радост. От нея черпя енергия и се чувствам жива, когато летя върху пудрата или в небето.
В живота винаги имаш избор да плачеш или да се усмихваш. Избирам да се усмихвам!
В момента се занимаваш с деца и споделяш своя опит с младежите на Freeride World Cup. На какво искаш да ги научиш или да им покажеш?
Опитвам се да им дам всичко, което съм научила през тези години. Как да се забавляват в планините. Как да намерят добра линия, да се фокусират, да открият добрия сняг, да разберат терена и да бъдат в безопасност. И също как да качат нивото си с добра подготовка през лятото.
Беше в България, за Банско филмфест. С какви впечатления остана?
Прекарах много добре по време на фестивала. Хората са невероятни и беше страхотно изживяване. Кара ме да искам да се върна да карам в планините и да открия повече за природата.
Жералдин, заедно с Ейдриън Хейс и Джей Ти Холмс, беше един от героите ни в брой Зима 2013, където ще намерите пълните ни интервюта с тези невероятни личност. Ако сте пропуснали броя, не се притеснявайте да се свържете с нас – ще го получите на преференциална цена. А за по сигурно, за да не изпускате – най-добре се абонирайте.
Снимки: Corey Rich
Лявата снимка ни показва момент от катеренето на Томи Колдуел, а на дясната е неговият партньор Кевин Джоргесън.
Снимките са дело на фотографа Кори Рич. Ето какво си спомня той от изкачването, оказало се истинско приключение и за него:
„Не снимах просто непознати, те са много близки мои приятели. Да видиш как някой толкова близък дава наистина всичко и накрая успява да промени историята на катеренето, да бъдеш част от това като документалист, е много удовлетворяващо.“
Заснемането на подобно изкачване изисква уникален набор от умения. Фотографът трябва да е и отличен катерач, който следва да е наясно с композицията и използването на светлината, докато виси на стотици метри над земята.
Рич прекарва часове, фиксиран към една и съща позиция на стената, докато чака катерачите да се появят в обхвата на фотоапарата му. Понякога са им необходими по няколко опита за преодоляването на едно въже (една част от изкачването).
„Вятърът духа, неудобно е, краката ти се схващат, студено е. Тогава започвам да си се представям на някое приятно място или мисля за други важни неща в живота. Разбира се, трябва да си готов веднага да превключиш обратно, когато дойде време да си креативен, да се фокусираш върху улавянето на моменти.“
Свана Бижарнасон
Русата чаровница Свана Бижарнасон е един от новите атлети на френската марка за дрехи и аксесоари ABK.
24-годишната французойка от Лион е катерачка и определено има какво да демонстрира по скалите и стените. Освен чупки и далечни хватки тя вече може да показва и дрехите на ABK, които идват от сърцето на Алпите – Гренобъл. Както се казва, от катерачи за катерачи.
И ако имате някакви съмнения в изяществото на Свана, когато се катери или в удобството на дрехите ABK, вижте нагледно как се комбинират двете в това видео.
Цялата колекция на АBK в България се намира в магазин Стената-Център или по-точно на ул. Братя Миладинови 5 в София (срещу входа на Немската гимназия).
Повече за ABK тук.
Свана Бижарнасон
Снимка: СДП Балкани
„Не сме сами на скалите“ е проект, благодарение на който природозащитници и катерачи ще работят заедно за намаляване негативното въздействие върху дивата природа по скалите.
Негови инициатори са Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, а целта е да започне така нужният диалог между катерачите (и други екстремни спортисти), представителите на природозащитни организации и институциите в България, за да се регулира катерачната дейност в страната. Без да се създават излишни ограничения и забрани, проектът цели да осигури условия за безпроблемно и съвместно съществуване на дивите животни и хората. В екипа участват експерти биолози, които в същото време са запалени катерачи, алпинисти, пещерняци – Боян Петров, Андрей Ралев, Симеон Арангелов и Георги Стоянов.
Като начало, инициативата събра на едно място хора от Българска федерация по катерене и алпинизъм (БФКА), катерачи, outdoor спортисти и експерти биолози. Те си поговориха за въздействието на outdoor спортовете върху дивата природа.
Снимка: СДП Балкани
Според инициаторите на проекта важен негов елемент е регулирането на катерачната дейност в територии, които са ценни за редки и защитени животински видове. Още на първата си среща те се съгласиха, че крайните забрани невинаги са адекватни. Даже напротив – че трябва да се работи в посока регулиране на режимите за достъп до катерачни обекти, намиращи се в защитени територии и защитени зони, при които има ясни условия от кого, кога и как може да се извършва катерачната дейност.
Сред следващите теми, които се очаква да бъдат обсъдени като част от „Не сме сами на скалите“, са конкретни проблемни случаи – например Проходна край Карлуково и „Хайдук таш” до село Мостово . Инициаторите обещаха да се дискутират и предложения за сезонни ограничения на спортните дейности на открито. „По този начин ще се предотврати безпокойство на дивите животни в чувствителни за тях периоди – гнездови и размножителен период, зимните месеци и т.н.„ – допълниха те.
Успоредно с хода на проекта ще бъде събирана важна информация за редки и защитени видове, които обитават скалите в България. Тя ще бъде достъпна на сайта на проекта Balkani.org/skali. Очаква се съдържанието да бъде обогатявано и с информация за конкретни катерачни маршрути и чувствителни обекти.
Торес дел Пайне
Момчетата вече започнаха с катерене на лед в Рила, а подготовката им включва интензивни тренировки на разнообразни терени и в различни метеорологични условия. Фокусът е върху изкачването на дълги, предимно традиционни маршрути по Централна стена в района на Враца, Северната стена на вр. Вихрен, скалните масиви в Мальовишкия дял на Рила и Северен Джендем в Стара планина.
Програмата на Григор Вътев, Мартин Маровски, Виктор Варошкин, Тони Диков и Руслан Вакрилов предвижда и катерене на трудни спортни маршрути, тренировки на изкуствена стена и задължителната общофизическа подготовка.
Ще продължим да ви информираме за всичко ново около експедицията „Патагония 2015 – Опашката на дракона“, а повече за нея прочетете тук.
Africa Fusion представя незабравимите изживявания на соло катерача Алекс Хонолд и Хейзъл Финдли в южната част на африканския континент. Филмът ни отвежда от фантастичния оранжев гранит и безкрайните простори на Намибия, през пустинята, до червения пясъчник на Ватерфал Бовен в Република Южна Африка. Пътешествието продължава и на север, към дивата и изолирана планинска верига Блауберг (Синята планина).
Филмът показва много рядко виждани кадри – Хонолд е облизан от гепард и дори катери с въже!
Снимка: Chris Sharma, Instagram
Крис Шарма направи поредното си голямо изкачване, с което най-трудните маршрути в катеренето станаха пет.
Става въпрос за маршрута Ел Бон Комбат близо до Барселона, който е с категория 9b/+.
Ако бъде потвърдено, че е 9b+, Крис Шарма ще се окаже автор на изкачване с най-високата категория света.
Опитите на Шарма да премине Ел Бон Комбат са му отнели осем месеца. Започвайки да опознава маршрута още през юни 2014, страстта му се разпалва, както пише той, и се отдава на 200% на това изкачване. „Скалата, създадена от Майката Природа, като че ли е предназнача точно, за да бъде катерена.“ – пише още той в Instagram.
След изкачването си на La Dura Dura (9b), също в Испания, Шарма се фокусира върху разширяване границите на спортното катерене, търсейки нови и все по-трудни маршрути. С Ел Бон Комбат той отново го направи. Очакваме да разберем точната категория на испанския маршрут, но при всички положения, Крис Шарма направи изкачване, с което променя стандартите в катеренето.
Припомняме, че Крис Шарма е атлет на българската компания за производство на катерачни стени Walltopia. Освен с топ катерач в отбора си, тя може да се похвали и с факта, че е водеща в своя бранш в световен мащаб.
Къмпингуване в пещера. Снимка: Robbie Shone
Звезден калейдоскоп
Когато сте в Африка, не е лоша идея да къмпингувате на покрива на колата. Защо? Първо, така си спестявате посещение от местните диви животни, докато спите. Освен това, имате гледка от първия ред към фантастичното звездно небе, като това над пустинята Намиб на снимката.
Снимка: Patrick Galibert
Вижте още подобни снимки тук.
Снимка: Klaus Fengler/Red Bull Illume
Глетчер
Съвсем близо до американския град Сиатъл се намира глетчерът Сахейл. На снимката утринното слънце огрява едноименната планина.
Снимка: Andy Porter Photography
Снимка: Carl Donohue
Къмпингуване в Сиера Невада. Снимка: Ken Etzel
Снимка: Corey Rich/Red Bull Content Pool
Снимка: Alastair Lee/posingproductions.com
Снимка: Alastair Lee/posingproductions.com
Снимка: Alastair Humphreys
Източник: Red Bull
Снимка: PatitucciPhoto
„След дни на алпийско катерене е приятно да си на стръмна скала и лед. Беше забавно. Хубав ден в топли, пролетни условия.“
Разлог е град с уникално разположение в Югозападна България – между планините Пирин, Рила и Родопите, в котловината по поречието на река Места. Чрез пролома “Момина клисура” на юг се свързва с Гоцеделчевската котловина, а на запад прехожда в седловината “Предел”. Какви възможности за пролетен спорт и туризъм предлага районът? Да разберем ще ми помагат Пони, Тори, Яда, Ети, Пети, Съби и Неда.
Ден 1 – Ориентиране, летене и коне:
Първият ден го караме по-лежерно. Срещаме се и за да се ориентираме в обстановката, давам думата на Пони – спортен тип на около 50 г. Питам го: „Защо ориентиране?“, а той цитира най-изветния наш ориентировач Кирил Николов–Дизела: „Заради свободата да избираш своята посока. И то сред природата! Оттук – и в живота!“.
Клубът по ориентиране в Разлог – „Пирин“, си поставя за задача всяка година да разработва поне по една нова карта в района. Така с течение на времето са създадени карти в местността Катарино, Предел, над с. Бачево и градска в Разлог, които ще се използват за едно от най-важните събития от календара на 2014 г. – състезанието за Националната купа на България на 18-20 юли в Разлог. Като подготовка за голямата купа ще се проведе и традиционната вече купа „Разлог“ по спортно ориентиране.
Ако търсите нещо ново и различно от класическото ориентиране, може да комбинирате планинско колездене и ориентиране и да се впуснете в сравнително младото колоориентиране. Най-забавно е при щафетното и нощното ориентиране.
Оттук ни поема Яда – волна птица на 40 г., обича небето и гледа нещата от високо. Буквално. Води ни на малка площадка извън Разлог, която се използва за излитане и кацане на мотоделтапланери. Това е една от опциите за летене в района на Разложката котловина, над Пирин и близките върхове на Рила.
За да се качи човек на мотоделтапланер, не са нужни специални спортни умения или физическа подготовка, а само достатъчно силно желание. За туристите, които се докосват до това усещане за кратко, то оставя незабравим спомен. За други се превръща в страст и те се връщат към него отново и отново. Инструкторът Илия Вълканов практикува парапланеризъм повече от 10 години и над 5 лети с мотоделтапланер с повече от 2000 полета.
За парапланеристите зимната опция е да използват лифтовете на ски-зона Банско. Излитането е от горна станция на лифт „Бабата“ под връх Тодорка. Когато лифтовете не работят, не е много приятно, защото такъмите трябва да се мъкнат пеша и на гръб. Освен всичко планината е сериозна, алпийска и не е за начинаещи пилоти. Откъм Добринище пък склоновете са доста разляти и трудно се излита, а и опитът с лифтаджиите там не е много позитивен, имайки предвид факта, че преди 1-2 години парапланерист „кацнал“ върху въжетата.
Следобед с групата се отправяме към с. Бачево при малката Неда, усмихнато 10-годишно хлапе, което сякаш разказва сън, говорейки за любимите си коне. Показва ни снимка с послание от Федерико Тесио (треньор на коне от ХХ в., чието постижение да подготви 21 шампиона още не е подобрено): „Конят галопира със силата на тялото си, устоява със сърцето си и побеждава с характера си.“ Вече съм заразен и Неда продължава да ме инжектира: има много начини да тестваш куража и издръжливостта си чрез конете, особено в Разложкия край.
Ако не сте се качвали на кон, може да минете няколко урока за начинаещи в манеж, започвайки с езда на корда. За по-напредналите се предлагат и курсове по спортна и екстремна езда. Има опция и за почасова езда сред Рилската гора над с. Бачево в разнообразен терен и преминавайки различни препятствия – реки, вади, паднали дървета, изкачване и спускане на наклони и т.н. Минават се места с прекрасни гледки към Пирин и Родопите (Лобарника, Маренчини блата, Перивол).
При повече свободно време може да се впуснете в някои от организираните планински преходи между 1 и 5-6 дни, като например:
– от местността Перивол над с. Бачево към района на хижа и село Добърско и обратно;
– от Перивол през местността Русалиите по билото на Рила и вр. Радонов гроб и обратно;
– от Перивол до Предела през ниските поли на Рила и обратно;
– от Перивол през котловината до хижа Яворов (1740 м.) и обратно;
По-дългите преходи се договарят предварително, но един прекрасен такъв е до Рилския манастир и обратно. Разработва се и маршрут за преход през Пирин до гр. Мелник, където да се съчетае с винен туризъм.
Денят завършва в една от малките, но уютни механи в Разлог, където ни гощават с местни вкуснотии.
Ден 2 – Планинско колоездене:
След обилната закуска подреждаме байковете и въртим загрявъчно около 12 км по асфалт до чешмата на Предел. Днес е денят на Тори. Въпреки своите 18 години, той вече има сериозен опит с любимото си колело и иска да ми покаже къде може да се кара в района. Неговият девиз е изречен в едни отдавнашни времена от Марк Твен: „Вземете си колело. Няма да съжалявате. Ако оживеете!“. Започваме:
Маршрут 1: „Пондероса“ – дължина 42 км, общо изкачване 740 м, изкачване – 9%, спускане – 8%, много труден.
Тръгваме от Предела (1135 м.н.в.) в посока Рила и местността Бялата вода. Минава се под Армането и се стига до Зарева чешма вече в североизточна посока. Оттам на изток и надолу над местността Катарино. Оттук може да се спуснем към Разлог или да се изкачим към Мезийски катък в посока Джерджева скала (на североизток). Пътеката прави голям завой покрай Аврамов камък и Обръще (1420 м), завива на запад, докато не достигне Периволска река. След това, следвайки течението на реката, се движим на изток, стигайки с. Бачево. Оттам до Разлог и през него се движим по асфалтово шосе и извън Разлог поемаме към Голяма ливада и Гладно поле и до Банско, където е финала.
Обядваме в едно малко семейно хотелче и следобед поемаме към Маршрут 2: „Перфектен ден“ – дължина 30 км, общо изкачване 665 м, изкачване – 8%, спускане – 8%, труден. Стартира от Банско в посока пътя за х. “Вихрен”. Отклонява към м. Пещерите, пресичайки ски-пътя и продължава към Босово бърдо, Паничарица, покрай Стойчов кладенец. Преди Тевнишката чешма се завива в посока Пирин Голф в местността Бетоловото и се прави обиколка покрай стените на голф-игрището. Оттам се кара в обратна посока до излизане на Манастира и спускане към Банско.
Ден 3 – Трекинг:
Събираме групата и отиваме на малко възвишение между Разлог, Баня и Банско. Взирам се в планините заедно с Ети – 60-годишната планинарка, обиколила всичко наоколо. Завъртаме се на 360° и накъдето и да погледнем, все планини, все места за преходи и разходки.
Започваме обиколката със слънцето и изгрева над Родопите. Ако проследим поречието на р. Места и погледнем нагоре, ще видим места, издигащи се на 1700 м.н.в. до връх Велийца. Това е районът на Бабек, който обхваща най-северозападните части на Родопите. От почти всяко място се открива неописуема гледка към Пирин и Рила, а хората от местните селца и махали са много гостоприемни. Тук е най-високо разположеното село в България – Орцево (1600 м.н.в.), Бунцево и Бабяк, а наблизо е и едно от най-големите светилища от времето на траките в Родопите – Бабешка чука. Сравнително наблизо, във високите части на рида Дъбраш, са и още две скални светилища – Кара кая и Кози камък, както и много красивите скални формации Каялиите. Живописните долини на реките Вищерица и Бистрица, както и каньонът на р. Канина, са несравними, особено през пролетта. Красотите наоколо захласват много и човек трябва да положи усилие да не се изгуби без следа в района на връх Беслет (1938 м).
Продължавайки по часовниковата стрелка обхващаме югоизточния край на Разложката котловина и първите възвишения на Пирин. На 30 минути от Разлог е Добринище и на още 12 км нагоре по асфалтиран път е х. “Гоце Делчев”. Оттук за още 30 минути с лифт или 2.30 ч. пеша е хижа “Безбог” (2241 м), разположена на брега на едноименното езеро.
Преминавайки карстовото било, се прицелваме към Баюви дупки, Котешкия чал, Разложки суходол и поредицата обекти, достъпни от хижа Яворов. Намираща се на 1740 м.н.в., хижата бе определена за една от най-хубавите и поддържани в България, благодарение на усърдната работа и гостоприемство на хижарите. Уверяваме се в това, след като опитваме вкусната леща, картофки и най-доброто Пиринско!
Няколко по-интересни обекта са около хижата:
– Погледец (1 ч.) – прекрасно място с хубав поглед към котловината и към билото;
– Хайдушката чешма (40 м) и Яворова поляна (1 ч.);
– Изворът на Бяла река в Окаденски циркус е на около 2 часа;
– Вр. Албутин (2688 м) е на 3 часа и оттам може да се продължи по билото към Даутов връх (2597 м), от който се разрива неповторима гледка към котловината и Рила;
– След Даутов връх по билото следват Плешки и връх Пирин, последният от високите Пирински първенци.
Отивайки към х. “Семково” завършва и нашата 360-градусова обиколка с възможностите за пешеходен туризъм около Разлог. Ети споделя кое я мотивира дори на тази възраст – думите на един от най-големите планинари в историята Валтер Бонати: „Не съществуват твои планини, това се знае. Но съществуват твои преживявания. На планините, които си изкачил, могат да се покатерят и други. Но никой не може да ти отнеме личните преживявания. Единствено би могъл да ги споделиш с когото пожелаеш.“
Ден 4 – Катерене:
Ставането е рано, но някак по-лесно за всички заради свежия въздух. Заварваме Пети да реди екипировката. Жилав и видимо целеустремен 30-годишен мъж, практикуващ различни спортове, най-любим сред които е катеренето. Питам го защо точно този спорт, а той цитира Людмил Янков: „На нас ни трябват отвесни скали, за да сме хора, вървящи нагоре. Там създаваме отношението си към света, узнаваме истините в живота, усещаме верния вкус на житейските дреболии… и когато се научим да не гледаме в краката си, а само напред, значи сме преодолели дребното и недостойното в себе си. Тогава върхът е заслужено възнаграждение на извисения човешки дух.“
Само на 2-3 часа разстояние в прегръдката на Пирин, около хижите “Яворов” и “Вихрен”, имаме повече от 40 официално преминати тура върху варовиковите и гранитни скали, както за традиционно, така и за алпийско катерене.
Най-голямата притегателна е Северната стена на вр. Вихрен, която със своите 400 метра е предизвикателство, особено през зимата, когато по условия наподобява тази на Айгер. Подходът от хижите “Бъндерица” и “Вихрен” е за около 1.30 ч. до началото на стената в Големия Казан. Лявата част на стената се нарича Триъгълника, а дясната – Фунията. Двете части се разделят от характерен кулоар, който минава успоредно на дясното рамо на Триъгълника. Скалата е ерозирала и в отделни участъци има неустойчиви скални маси, които стават причина за каменопади. Те са особено интензивни през пролетта, дъждовните дни на лятото и есента. По стената има прокарани 11 тура, повечето преминати за пръв път през 50-те години на миналия век.
Другият интересен обект е Башлийски чукар и 200-метровата стена под формата на скална подкова. Подходът до масива е от х. “Вихрен” през Рибното езеро и Бъндеришки чукар или от х. “Вихрен” през Бъндеришка порта и Дончови караули. Отбелязани са 7 различни маршрута, от които най-труден е „Обезглавен“ с категория 7-.
Обектите за катерене около хижа “Яворов” над Разлог са на час от хижата в посока вр. Каменитица. Там се намира ръбът Стъпалата, по който се отличават 7 различни скални прага (събици), от които е получил наименованието си. Височината им варира от 50 до 120 м. Масивът е изграден от мрамор. Скалата е зърнеста и създава добро сцепление при катерене. На отделни места е ронлива и има неустойчиви блокове. По 7-те стъпала са отбелязани 14 различни маршрута като най-много (4) са по Трето стъпало.
Освен всичко това, в района на Разлог има още много пешеходни, велосипедни и катерачни маршрути, както и пещери за изследване, и културни и исторически паметници за разглеждане. Едва успяхме да ги обиколим в рамките на едноседмичното ни приключение, въпреки наличието на толкова много местни приятели, които да ни насочват. Всички тях ще намерите в пълния вариант на статията за Разлог, част от брой ПРОЛЕТ 2014. Ако сте го пропуснали, не се притеснявайте – свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена. А за по-сигурно, за да не пропускате брой в бъдеще, най-добре се абонирайте. Получавате и един от старите броеве по ваш избор бонус!
Снимка: Радина Антова
За шеста поредна година Клуб по Екстремни Спортове “Вратица” организира катерачното събитие “Ботева Алпиниада – Враца”. Датите са 1, 2 и 3 май, а мястото, разбира се, е проходът Вратцата на 2-3 км от град Враца в посока село Згориград.
Събитието ще бъде две в едно – катерачна среща и състезание. То е включено в държавния спортен календар на Федерацията по катерене и алпинизъм и Общинския спортен календар на Враца за 2015 г.
Състезанието е отворено за всички катерачи, независимо дали вече са утвърдени или са прохождащи (т.е. изкатерили минимум 2 въжета). Класирането става на базата на оценяване на изкатерени маршрути по предварително обявена таблица, където са вписани маршрутите и съответния брой точки за тях. Организаторите казаха, че награди ще получат първите 3 места, но поощрителни и тематични такива също са вероятни. Те обещаха също, че ще има и установки за начинаещи, както и презентации със снимки от известни и не чак толкова популярни наши катерачи.
Снимка: Радина Антова
ПРОГРАМА
Четвъртък, 30 април
До 18 ч. – Пристигане и настаняване на участниците
До 18 ч. – Записване на състезателите, Алпийски дом
19 ч. Състезателен брийфинг, Алпийски дом
Петък, 1 май
6 – 20 ч. – Изкачвания, Врачански скали
20 – 22 ч. – Презентации, Алпийски дом и Алпийска беседка
Събота, 2 май
6 – 20 ч. – Изкачвания, Врачански скали
20 ч. –+∞ Забава, Алпийски дом
Неделя, 3 май
11 ч. – Награждаване и закриване на Алпиниадата, Алпийски дом и Алпийска беседка
За да се запишете за участие в състезанието, трябва да имате:
– предсъстезателен медицински преглед
– планинска застраховка
– алпийска екипировка и съоръжения (каската е задължителна!)
– подходящи дрехи
„Ботева алпиниада – Враца 2015“ се осъществява благодарение подкрепата на:
– Община Враца
– Българска федерация по катерене и алпинизъм (БФКА)
– Marmot и техния официален представител за България магазин “Спотчето”
– “Верига магазини Sport Depot и Keen
– Магазин “Вратцата”
– Магазин Motleyfolks
– ПП “Врачански балкан“
– Ветеринарна клиника „Гергьовче“ ООД
За повече информация – Клуб по Екстремни Спортове “Вратица”, 0889 32 32 65, 0899 50 62 43, club.vratitsa@gmail.com.
Ако искате да научите повече за това какво да и какво да не правите във Враца, прочетете статията на Радина Антова (местен жител, катерач) “Враца, баце”.
Под покрив и на открито, на боулдъри, стени и скали, от хлапета до напреднали – всеки любител на катеренето може да намери по нещо за себе си в и около столицата. Ако се чудите как и къде да се отдадете на вертикалния спорт, вижте този списък:
ЗАЛИ
Boulderland
бул. „Черни връх“ 100, Paradise Center, етаж 3
Телефон: 0884 013937
email: office@boulderland.eu
Работно време: 10-22 ч.
Цени: вижте тук
Снимка: Яне Голев
Тук са катерили хора като Крис Шарма и Дейв Греъм, но както подсказва името ѝ, в Boulderland звездите са боулдърите. Разбира се, те не са от истински камък, а от изкуствени материали, които обаче идеално напомнят разнообразните форми на природния феномен и по които спокойно можеш да се ожулиш, ако не внимаваш. Но няма нужда да се притеснявате от паданията, защото подовата настилка е предвидливо мека. При такова изобилие от боулдъри не е изненада, че вариантите за маршрути са безброй. Към момента са над 250, степента им на трудност дава възможност на всички от начинаещи до експерти да изпробват уменията си, а линиите са всевъзможни – със старт от земя, надвесени, изискващи скок, за да стигнеш до първата хватка. Като стана дума за хватки, те са си направо произведение на изкуството. Освен че повтарят всички възможни форми, които можеш да намериш в природата, те светят в най-различни цветове. Колоритната атмосфера се допълва от диско топките и артистичното осветление на тавана, което нощем се отразява в огромните витрини и създава илюзията за обсипано със звезди небе. А денем прозорците откриват страхотна гледка към Витоша и Южния парк.
Разбира се, в залата не липсва и класическата катерачна стена, отново с няколко маршрута с различна трудност, по която се катериш с осигуровка. За нея се грижат инструкторите в залата – все млади, усмихнати и много търпеливи момчета и момичета. Най-добрият начин да направите първите си стъпки в катеренето е като слушате съветите им.
Освен много приветлива и чиста, залата е и достатъчно просторна (850 кв.м), за да не си пречите с останалите, а и за да приютява често различни партита (сега вече разбирате за какво са диско топките).
От катеренето пък можете да си починете в бара със здравословни храни и напитки, и в сауната.
Стена за спортно катерене при НСА
Студентски град, НСА, комплекс „МВФЗ“
Телефон: 0894 380047, 0887 780007, 0889 657101
email: stannbo@gmail.com
Работно време: 10-22 ч.
Цени: вижте тук
Снимка: Станимир Желязков
Инструктори в залата са един от най-добрите български катерачи като Ивайло Радков-Фазата и Станимир Желязков. Предлагат се най-различни курсове за всички нива – от деца до напреднали, включително и такъв по ледено катерене. Екипировката влиза в цената на обучението.
Клубът по катерене към НСА често организира и лагери по спортно катерене на различни скални обекти в страната.
Зала за катерене при Софийски университет
бул. „Цар Освободител“ 15, СУ „Св. Климент Охридски“ (вход откъм ул. „Христо Георгиев“ и ул. „Шипка“)
Телефон: 02 9442749; 9308 (в. 435, 703) – Департамент по спорт при СУ
email: climb@sport.uni-sofia.bg
Работно време: 17-21 ч. (през деня – по договаряне)
Залата се ползва от притежатели на карти
Снимка: Александър Пенков
Стената за спортно катерене e висока 8 м, широка 12 м и има отклонение 5 м. В центъра на залата е изградена и малка стена с отвесна структура, подходяща за начинаещи. Стената за боулдър катерене е с две плоскости с променлив наклон.
Зала за спортно катерене „Гравити“
Студентски град, ул. „8-ми декември“ 2, в спортен комплекс „Бонсист“
Телефон: 0887 204243, 0898 934646
email: bmlalov@abv.bg, emiliyank@gmail.com
Работно време: 10-22 ч. (10-21 ч. в почивни дни)
Цени: вижте тук
Тук гравитацията се опитва да те свали от най-голямата катерачна стена в София. Площта ѝ е 900-1000 кв.м. Залата е разделена на 5 сектора, различаващи се по трудността и стила на катерене:
Сектор 1 – начинаещи, маршрути с категория от 4-та до 6-та, повечето са оборудвани за катерене с горна осигуровка.
Сектор 2 – прогресиращи, маршрути с категория от 6а до 7а, малка част от тях са оборудвани за катерене с горна осигуровка.
Сектор 3 – напреднали, маршрути с категория от 7а до 8б, няма възможност за катерене с горна осигуровка.
Сектор 4 – боулдър, маршрути с различна трудност и много варианти за импровизация.
Сектор 5 – деца под 10 годишна възраст.
Маршрутите често се променят, което изключва варианта тук да ви омръзне.
„Резиденти“ в залата са две звезди на българското катерене – Бойко Лалов и Емилиян Колевски. Предлагат се курсове, обучение и индивидуални програми. Екипировка може да се наеме на място.
„Стиска ли ти?“
бул. „Арсеналски“ 2, City Center Sofia, ет.3
Телефон: 0884 450757
еmail: info@stiskaliti.com
Работно време: 15:30-20:30 ч. (понеделник-петък), 12-19 ч. (събота-неделя)
Цени: Първо качване – 3 лв., всяко следващо – 2 лв.
Стената е с малки размери (височина – 6,60 м) и е подходяща за начинаещи – деца и възрастни. Eкипировката се предоставя на място. За редовните клиенти се предлагат карти и курсове (при сформиране на групи).
НА ОТКРИТО
Приключенски парк „Коколандия“
Борисова градина, ул. „Незабравка“
Телефон: 02 4912412, 0899 966970, 0879 505425
еmail: office@kokolandia.com
Работно време:10-21 ч. (1 май – 30 септември), 10-19 ч. (1 октомври – 30 април), 9-21 ч. (събота, неделя и празници)
Най-известният въжен парк в София, подходящ за деца и възрастни. Стената за катерене е височина 7 и широка 3 метра. По нея са изградени два маршрута с различна трудност.
СКАЛИ
Комините
В пролома на Драгалевската река
Гранитните върхове Комините се разделят на Долен (1600 м, с южно и северно крило) и Горен (1620 м, със западно и източно крило). Долният комин предлага спортни и традиционни маршрути, по западното крило на Горния може да се катерят традиционни, а източно му крило е подходящо за спортно катерене. Към района спадат и обектите Орлово гнездо и Дивите скали, подходящи за традиционно и алпийско изкачване. Маршрутите са общо 72 с височина между 50 и 100 метра и категория на трудност между 3а и 6c+.
Комините са учебен и тренировъчен алпийски обект и са добре осигурени.
Резньовете
Снимка: climbingguidebg.com
Боянски водопад
Снимка: Николай Петков
БОУЛДЪРИ
В района на Черни връх
Снимка: Огнян Гъдуларов/climbingguidebg.com
Гранитът обаче е покрит с лишеи и изисква сериозно четкане. Вземете си топли дрехи дори и през лятото и най-добре се качете с човек, който познава района.
Златните мостове
В района има два сектора. Предимството им е, че са разположени на по-ниска надморска височина и дори при лошо време могат да бъдат катерени.
Снимка: Jimmy Chin
„Харесва ми празнината“, казва той. „Но мисля, че с много хора е така. Повечето високи небостъргачи имат наблюдателни площадки, откъдето гледаш надолу през стъкления под и хората много си падат по това. Повечето от тях просто нямат моя късмет да попаднат в такива ситуации.“
Под „такива ситуации“ разбирайте соло изкачване на северозападната стена на легендарния Хаф Доум (Полукупол) в Йосемити, на 370-метрова стена в американския парк Зайон и на Сендеро Луминосо – 530-метрова варовикова стена в Мексико.
Освен соло изкачванията си, Хонолд е записал впечатляващи премиерни изкачвания с въже по целия свят, включително миналогодишното на легендарния траверс на Серо Фиц Рой в Патагония, който донесе на него и Томи Колдуел най-високата награда в света на катеренето – Пиоле д‘Ор (Златния ледокоп).
Повече за това изкачване прочетете тук.
Постижения
2008: Соло изкачване на Муунлайт Бътрес – 370-метрова стена в Националния парк „Зайон“.
2012:
• Соло изкачване на Тройната корона на Йосемити – връх Уоткинс, Ел Капитан и Хаф Доум за по-малко от 19 часа.
• Рекорд на маршрута Нос по Ел Капитан (заедно с Ханс Флорийн) – 2 часа 23 минути и 46 секунди.
2014:
• Соло изкачване на Ел Сендеро Луминосо в Ел Потреро Чико, Мексико – 530-метрова стена.
• Изкачва траверса Серо Фиц Рой в Патагония заедно с Томи Колдуел – 5-дневно катерене, при което изкачват последователно прочутия връх Фиц Рой и съседните му шест върха.
• Заедно с Дейвид Олфри изкачва седем различни маршрута по Ел Капитан за седем дни, като на четири от тях поставя рекорди за скорост.
Какво следва?
През ноември му предстои да издаде книгата Alone on the Wall („Сам на стената“), написана в съавторство с Дейвид Робъртс. Планира и пълен сезон катерене в Йосемити.
„Американците въобще не са склонни да поемат рискове“, казва Хонолд. „Това ме натъжава, защото бягството от риска всъщност не прави света по-безопасно място.“
Руслан Вакрилов, или Рус, както го наричат всички, е от хората, които можеш да слушаш с часове. Може би защото е видял и правил много. По-точно, катерил е и е снимал много.
Той е най-добрият български фотограф в областта на катеренето и алпинизма. Без да преувеличаваме. В доказателство – снимките му са били публикувани в куп чужди специализирани списания.
34-годишният Рус има зад гърба си и много изкачени спортни маршрути с висока трудност. А всичко можеше да се развие съвсем различно, защото завършва право с отличие. Още като първокурсник обаче започва да катери и това променя тотално живота му. Във втори курс вече знае, че не иска да е юрист, а да бъде в планината.
„Няма значение каква е категорията на маршрута, който си изкачил, а че си преодолял себе си. Катеренето е много фин и личен спорт, учи те да се контролираш психически, опознаваш се. Има тактика, трябва да пресмяташ много ходове напред.“
„Мъжът обикновено опитва да изскубне скалата, докато жената танцува върху нея“
Останалата част от интервюто ни с Рус, както и селекцията му любими места за катерене в България четете в брой ПРОЛЕТ 2015 на Списанието. Търсете го в спортните магазини, книжарници, големите търговски центрове, разпространителската мрежа в цялата страна и всички обекти на ОМV, Lukoil, Eco и Shell, както и по репове и супермаркети в България. А за по-сигурно – най-добре се абонирайте.
Списание 360° – Пролет 2015
Снимка: Руслан Вакрилов
Когато приятелите си отидат завинаги, боли. Празно е. Необяснимо е. Всеки се опитва посвоему да подреди в малкия си свят хаоса, предизвикан от загубата. Понякога по много личен начин, друг път като съпреживее мрака с останалите, белязани от него. С думи или като създаде още малко от онова, което отишлите си са обичали най-много.
През март Момчил Велчев, Кристиан Велинов и Камен Чипев загинаха в лавина в Пирин. Най-добрият български фотограф сред катерачите – Руслан Вакрилов, беше техен приятел. И винаги ще бъде. Защото споменът за тях живее – в душата на Руслан, в текста за приятелите, роден от емоциите му и в новия катерачен маршрут, посветен на Крис, Момчи и Камен.
Вижте думите на Рус и снимките му от опита за свободно преминаване на маршрута в тази история от неговия блог. Заслужава си.
Снимка: Andy Mann
„Влюбих се в пълната самота“, казва той за соло експедициите си. „Съществува невероятна красота, която можеш да усетиш само когато си сам.“
Разбира се, това увеличава значително риска – няма кой да ти помогне и дори счупеният глезен може да означава смърт. И макар че е известен с невероятната си отдаденост на соло изкачванията в места като Гренландия, Антарктида и най-скорошното – джунглите на Маркизките острови в Южния Пасифик, той е бил и на десетки пътувания с някои от най-добрите катерачи в света. Дори само броят на експедициите му е стряскащ – на 42-годишна възраст той завърши 60-то си пътуване.
„Това, което ме определя е желанието да отида в най-недокоснатите, некатерени и сурови места на планетата и да правя големи премиери по скални кули“, казва той.
Снимка: Andy Mann
Постижения2011 г.: Либецки пътува сам до Афганистан и се подлага на двойна опасност – големи стени и отвличане. „Можех само да се надявам, че няма да попадна в ръцете на талибаните. Завързах невероятни приятелства и изкачих соло страхотни кули.“
2012 г.: Изкачва стена в Земя Кралица Мод на Антарктида малко след като баба му почива. Кръщава стената на нейно име – кулата Бърта.
2014 г.: Казва, че любимата експедиция в живота му е, когато води дъщеря си на първото ѝ пътуване до Антарктида. Тя става най-малкото момиче, карало ски на континента.
Какво следва?
Либецки казва, че най-доброто предстои.
„Планирал съм още 23 експедиции, а целта ми е да направя още 40. Психически и физически се чувствам на 28.“
Вече ви разказахме за предстоящата в края на годината българска експедиция „Патагония 2015 – Опашката на дракона“ и затова как се подготвят за патагонското предизвикателство Григор Вътев, Мартин Маровски, Виктор Варошкин, Тони Диков и Руслан Вакрилов.
Днес ще ви представим малко по-подробно и върховете, към които са насочили поглед родните катерачи.
Серо Торе
Серо Торе (3128 м). Снимка: Григор Вътев
До момента върхът няма българско изкачване, което е една от причините той да се превърне в основна цел на експедицията.
Торес дел Пайне
Торес дел Пайне
Дийн Потър катери Хаф Доум в Йосемити, САЩ през 2012-а. Снимка: Jimmy Chin
Хънт беше активен катерач и уингсют бейсджъмпър.
Потър пък бе смятан за един от най-влиятелните катерачи, хайлайнъри и бейсджъмпъри на своето поколение. През годините той се прочу с новаторските си изкачвания, донесли му и наградата на „Нешънъл Джиографик“ за Приключенец на годината.
Снимка: gripped
„Дийн беше визионер“, казва Сидър Райт, професионален катерач от Боулдър. „Той винаги беше една крачка пред това, което всички останали правеха.“
Наблюдател, снимащ полета на Хънт и Потър, съобщи, че е чул два последователни стряскащи, силни звуци, които предполагат удар, но може да са и от отваряне на парашут.
Когато скачачите не се завръщат от кратката си екскурзия в събота вечерта, партньорката в живота на Потър Джен Рап и приятелката на Хънт Ребека Хейни уведомяват за това управителя на парка Майк Готие. Той събира екип от спасителната служба на „Йосемити“, който провежда бързо, но неуспешно издирване по земя.
В неделя сутринта пристига хеликоптер и с помощта на снимките на наблюдателя от предната вечер пилотите бързо откриват два обекта, които отговарят на описанията на Потър и Хънт. Към обяд двама рейнджъри са спуснати на мястото на инцидента. Те потвърждават смъртта на Потър и Хънт и прибират телата им. Парашутите на скачачите не са били отворени.
Уиспър, миниатюрното австралийско овчарско куче на Потър, което нашумя наскоро с филма „Когато кучетата летят“, не е било с Потър по време на последния му полет.
196-сантиметровият, тежащ 86 кг, Потър беше скален катерач от световна класа и един от най-опитните уингсют бейсджъмпъри в света.
Потър ходи по хайлайн над водопада Йосемити през 2010-а. Снимка: Jimmy Chin
През 1998-а той постави различен скоростен рекорд на Хаф Доум, като изкатери техничния класически маршрут по северозападната стена (V 5.12a) почти изцяло без въже. Използваше него и катерачна екипировка само за да премине по-техничните участъци по маршрута.
„Това беше първият път, когато някой катереше големи стени сам, с помощта на това изкуство без правила, наречено „скоростно соло“, което аз въведох“, каза Потър в интервю миналия вторник. „По онова време беше съвсем ново, но наистина отвори потенциални възможности на големите стени и в алпийския свят да се движиш невероятно бързо, да надбягваш бури и все пак да имаш сигурността на минимално количество екипировка.“
„Когато Дийн изкачи соло Хаф Доум“, казва Сидър Райт, „това беше промяна на парадигмата как трябва да се катерят соло големите стени. Хора като Алекс Хонолд използват тази тактика и до днес.“
Потър използва техниката си през 2002-а в Патагония, когато изкачи скоростно и соло Фиц Рой два пъти за един сезон, единия – по нов маршрут.
„Това наистина е годината, когато започнах да мисля как да сляза от планината по по-безопасен начин“, казва Потър. За него това означава да полети от върха – с парапланер, бейсджъмп или дори уингсют.
През последните 13 години той съчетава катеренето, бягането и летенето в хибридни „спортове“, макар че е трудно да се постави подобен етикет на някои от тези начинания, защото са толкова технични, опасни и трудни, че Потър е единственият, който ги опитва. Той изобрети, например, т.нар. „фрий бейс“ – соло катерене на високи поне 300 м стени с парашут като мярка за безопасност, в случай, че паднеш.
„Едно от нещата, които ценях у Дийн, е че винаги оставаше верен на себе си“, казва Райт, който смята Потър за свой катерачен ментор. „Дори когато това означаваше да загуби спонсори и да дразни хората.“
През 2006-а Потър се забърка в скандал, когато изкачи соло Деликатната арка в националния парк „Арките“. Въпреки че катеренето ѝ не е официално забранено, той си навлече критики от рейнджърите на парка, от представители на щатската власт в Юта и дори от катерачния свят, заради прекаления медиен шум. В резултат основният му спонсор – Patagonia, се отказа от него и тогавашната му жена Стеф Дейвис.
Това обаче не спря Потър да продължи да се отдава на своите „изкуства“, както винаги наричаше катеренето, летенето и бягането. През 2009-а той постави световен рекорд за продължителност на уингсют полет, като скочи от северната стена на Айгер в Швейцария и летя в продължение на 2:50 минути.
Освен партньорката си, Потър оставя и трите ѝ деца – Роуън (9 г.), Сабина (7 г.) и Мей (3 г.), за които се беше превърнал във втори баща.
Миналата година незрящият приключенец Ерик Уайенмайър се спусна 446 км с каяк по едни от най-трудните бързеи в света – цялата отсечка на река Колорадо в Гранд Каньон. Водеше го друг каякар, който му говореше през непромокаеми блутут слушалки. „Каякингът ме накара повече от всичко друго, което съм правил, да работя, за да овладея някакси страха и паниката си“, казва Уайенмайър. „Да наложа дисциплина над съзнанието си е със сигурност най-трудното нещо, което съм постигал.“
Успешното гребане беше просто поредният от подвизите на 47-годишния американец през последните 20 години, включващи всичко от изкачването на Ел Капитан до това на Еверест през 2001-а (той все още е единственият незрящ, който го е правил). Очната болест ретиносхиза го лишава от зрение на 13-годишна възраст, но жаждата му за пътуване е запалена при едно изкачване на Маккинли през 1995-а, когато е гимназиален учител. Докато планира това пътешествие, Уайенмайър стига до едно прозрение, което прилага при всяко следващо амбициозно начинание: „Пускам нещата, които не мога да правя. Но тези, които мога, се научавам да правя добре.“
Постижения
• 1995: Изкачва връх Маккинли в Аляска, а впоследствие и останалите континентални първенци, включително Еверест през май 2001 г.
• 1996: Изкачва Носа на Ел Капитан в Йосемити – първият незрящ, който го прави.
• 2010: Участва в състезанието по планинско колоездене Leadville Trail 100.
• 2014: Преминава с единичен каяк 446 км бързеи в Гранд Каньон заедно с незрящия Лони Бедуел.
Какво следва?
След месеци тренировки, в момента Ерик прави втория си опит да изкачи връх Хънтингтън (3731 м) в Аляска. През септември ще води група военни ветерани на 3962-метровия връх Ганет в Уайоминг, като част от програмата си No Barriers („Без прегради“).
Снимка: Travis Dove / New York Times / Redux
